Постинг
21.08.2010 09:22 -
Накъде? - Алтернативата
Накъде? - Алтернативата
Вторник, 16.03.2010, 11:50am (GMT+3)
Човек при всички обстоятелства, докато е свободен в мислите си, има избор. И в добро, и в лошо. Парадокс е, че мигът на щастието е безграничен, но и нещастието е толкова безмерно, защото от лошото винаги има по-лошо. Докато сме живи. До кога, обаче, трае благото живот? И това ли е животът, който бихме искали да водим? Външни сили, влияния, причини се изправят срещу нас и не позволяват да бъдем онова, което сме мечтали. Нужно е да ги преборим, или заобиколим, понеже само тук и сега в безкрайната Вселена е уникалният ни шанс да съчетаем този дух с това конкретно тяло. Натрупаното в историята е опитност, която би могла да ни помага при повтарянето на житейски схеми. Същевременно точно този рутинен опит, извън схемите, като пранга спъва свободния полет на творческото въображение. Веднаж с усмивка мой приятел каза: “Ние сме умни хора и не повтаряме грешките си, но не можем да се опазим от нови”.
Погрешно ли постъпваме сега и доколко сме виновни за съществуващата криза? Може да се спори дали тя е предизвикана нарочно и е безкръвната война на днешните поколения за промяна на световни тенденции, преразпределяне на капитали и зони на влияние, или е естествен резултат от стихията на икономически процеси. Факт е, че се намираме в нестандартна ситуация и нямаме верен ход за избавление, ако икономическите лостове се ползват по традиционен начин. Във финансовото тресавище еднакво безполезни са както бездейственото изчакване, така и хаотичната инициативност. Потъването и в двата случая е неизбежно. С ирония си спомням уверенията на предишния министър-председател, че сме се оказали “по-добре подготвени и финансово защитени в кризата” от някои развити европейски страни, че тя, според тогавъшния министър на икономиката и енергетиката, вече си отивала. Не по-малко тревожни са и откровено фискалните упражнения за излизане от кризата на днешния финансов министър и икономистите от екипа му, които решават уравнението без съобразяване с човешкия фактор и против интересите на дребния и среден бизнес. Такси, акцизи, данъчни тежести, неразплатени дългове, лихвени проценти – първа, трета, рязко задна, обратен завой. Маневри и боксуване, които издават несигурни ходове в управлението на националната икономика. Разбираем е стремежът максимално да бъдат свити разходите, но доближаването им до критичния минимум обрича на риск работата и функциите както на производствените структури на частния бизнес, така и на редица бюджетни предприятия и институции.
Очевидната финансова разколебаност и летаргията на икономическия живот в психологически план водят до дълбок стрес и отричане на непопулярните превантивни решения. Хората от цели отрасли спонтанно протестират против неглежирането и явното неразбиране на специфичните техни проблеми. По целесъобразност да се спре от работа една машина за три месеца е допустимо, но по каквато и да е причина, ако се спре въздуха на човек даже за три минути е фатално. Когато някой, дори с добри намерения ми диктува дали да се храня пълноценно и качествено, или не, дали да пия каквото предпочитам, или не, дали да пуша и колко, или не /макар, че аз не пуша/, ми ограничава свободата! Той се опитва да промени режима на моето съществуване, режима на моя живот. Никой свободолюбив човек не може да приеме безкритично подобна намеса. Не е абстрактна прогноза, че в края на годината 12,8 от трудоспособното население, или 487 хиляди души, ще бъдат без работа. През януари на улицата са били 367 хиляди. Кой от тези хора лично е пожелал да остане без постоянния си доход? Не е обявена война, но не сме свободни. Някой вместо нас взима решенията за живота ни без да разговаряме и без да обяснява защо постъпва така или иначе и често противоречиво. Според финасовия министър, било «по-добре идеите да се сменят през няколко дни, отколкото да се стои на една идея, дори тя да не е най-добрата»/Цит. БНТ- К1, 15.03.2010 г./.
Когато се случи подобно нещо имаме основание да се запитаме: защо се доверяваме и не поемем самостоятелно решаването на проблемите си? Предоверяването на държавата има алтернатива, която може да се прояви по два начина: чрез пълно интегриране в гражданското общество, или обратно, чрез дезинтегриране от обществото. Предчувствам насмешката във въпроса: «А, има ли гражданско общество у нас?» и ще кажа, че гражданското общество зависи от гражданите. Имаме ли синдикати? Имаме. Имаме ли професионални съюзи? Имаме. Имаме ли бизнес организации, браншови сдружения и съюзи на производителите? Имаме. А неправителствени организации имаме ли? Фондации, асоциации, дружества и сдружения с идеална цел? Имаме ли богата гама от политически партии? А Интернет-общество имаме ли? Дори Независим съюз на потребителите имаме и организации по възрастови критерии. Значи съществува сериозна база на гражданското общество у нас. Друг е въпросът, че то не е активно. Вероятно така ни харесва..., но ако желаем, можем да кажем всичко на всеки държавен служител или народен представител и да му търсим отговорност до дупка. Можем и мощно да се противопоставим на непопулярни или погрешни правителствени решения. Стига да искаме.
Другият начин за постигане на индивидуалната свобода и независимост от държавата е в максималното откъсване от нея и обществото до състояние на поданичество. Такова поведение също изисква смелост, отговорност и силен характер. Нали не забравяме, че човекът е обществено същество? По природа се чувстваме по-добре в обкръжението на други хора заради потребността от добронамерено общуване и емоциите, свързани с това. Когато държавата не гарантира постоянния ни доход при трудово участие, защита на живота, честта, достойнството и материалните ни придобивки, имаме избор сами да ги осигурим. Но това е един много тежък избор. Как си представяте живота без водопровода и питейната вода, без електроенергията, светлината и медиите в дома? Нужен е самостоятелен поминък, който да осигурява прехрана и доход. Най-вероятно ще е свързан с животновъдство и земеделие. Във всички случаи такова решение ни доближава по-скоро към 19-ти, отколкото към средата на 21-ви век.
Има ли трети вариант? Вероятно за доста хора – да. Той се отличава с разкрачения стоеж на Андрешко между индивидуалния битов героизъм на оцеляването и нихилизма на цивилизованата отчужденост.
Като огледаме събитията в другите страни, където също се проявява финансово-икономическата криза, можем да обобщим, че както всеки народ си заслужава правителството, така и всеки гражданин си заслужава обществото.
Вторник, 16.03.2010, 11:50am (GMT+3)
Човек при всички обстоятелства, докато е свободен в мислите си, има избор. И в добро, и в лошо. Парадокс е, че мигът на щастието е безграничен, но и нещастието е толкова безмерно, защото от лошото винаги има по-лошо. Докато сме живи. До кога, обаче, трае благото живот? И това ли е животът, който бихме искали да водим? Външни сили, влияния, причини се изправят срещу нас и не позволяват да бъдем онова, което сме мечтали. Нужно е да ги преборим, или заобиколим, понеже само тук и сега в безкрайната Вселена е уникалният ни шанс да съчетаем този дух с това конкретно тяло. Натрупаното в историята е опитност, която би могла да ни помага при повтарянето на житейски схеми. Същевременно точно този рутинен опит, извън схемите, като пранга спъва свободния полет на творческото въображение. Веднаж с усмивка мой приятел каза: “Ние сме умни хора и не повтаряме грешките си, но не можем да се опазим от нови”.
Погрешно ли постъпваме сега и доколко сме виновни за съществуващата криза? Може да се спори дали тя е предизвикана нарочно и е безкръвната война на днешните поколения за промяна на световни тенденции, преразпределяне на капитали и зони на влияние, или е естествен резултат от стихията на икономически процеси. Факт е, че се намираме в нестандартна ситуация и нямаме верен ход за избавление, ако икономическите лостове се ползват по традиционен начин. Във финансовото тресавище еднакво безполезни са както бездейственото изчакване, така и хаотичната инициативност. Потъването и в двата случая е неизбежно. С ирония си спомням уверенията на предишния министър-председател, че сме се оказали “по-добре подготвени и финансово защитени в кризата” от някои развити европейски страни, че тя, според тогавъшния министър на икономиката и енергетиката, вече си отивала. Не по-малко тревожни са и откровено фискалните упражнения за излизане от кризата на днешния финансов министър и икономистите от екипа му, които решават уравнението без съобразяване с човешкия фактор и против интересите на дребния и среден бизнес. Такси, акцизи, данъчни тежести, неразплатени дългове, лихвени проценти – първа, трета, рязко задна, обратен завой. Маневри и боксуване, които издават несигурни ходове в управлението на националната икономика. Разбираем е стремежът максимално да бъдат свити разходите, но доближаването им до критичния минимум обрича на риск работата и функциите както на производствените структури на частния бизнес, така и на редица бюджетни предприятия и институции.
Очевидната финансова разколебаност и летаргията на икономическия живот в психологически план водят до дълбок стрес и отричане на непопулярните превантивни решения. Хората от цели отрасли спонтанно протестират против неглежирането и явното неразбиране на специфичните техни проблеми. По целесъобразност да се спре от работа една машина за три месеца е допустимо, но по каквато и да е причина, ако се спре въздуха на човек даже за три минути е фатално. Когато някой, дори с добри намерения ми диктува дали да се храня пълноценно и качествено, или не, дали да пия каквото предпочитам, или не, дали да пуша и колко, или не /макар, че аз не пуша/, ми ограничава свободата! Той се опитва да промени режима на моето съществуване, режима на моя живот. Никой свободолюбив човек не може да приеме безкритично подобна намеса. Не е абстрактна прогноза, че в края на годината 12,8 от трудоспособното население, или 487 хиляди души, ще бъдат без работа. През януари на улицата са били 367 хиляди. Кой от тези хора лично е пожелал да остане без постоянния си доход? Не е обявена война, но не сме свободни. Някой вместо нас взима решенията за живота ни без да разговаряме и без да обяснява защо постъпва така или иначе и често противоречиво. Според финасовия министър, било «по-добре идеите да се сменят през няколко дни, отколкото да се стои на една идея, дори тя да не е най-добрата»/Цит. БНТ- К1, 15.03.2010 г./.
Когато се случи подобно нещо имаме основание да се запитаме: защо се доверяваме и не поемем самостоятелно решаването на проблемите си? Предоверяването на държавата има алтернатива, която може да се прояви по два начина: чрез пълно интегриране в гражданското общество, или обратно, чрез дезинтегриране от обществото. Предчувствам насмешката във въпроса: «А, има ли гражданско общество у нас?» и ще кажа, че гражданското общество зависи от гражданите. Имаме ли синдикати? Имаме. Имаме ли професионални съюзи? Имаме. Имаме ли бизнес организации, браншови сдружения и съюзи на производителите? Имаме. А неправителствени организации имаме ли? Фондации, асоциации, дружества и сдружения с идеална цел? Имаме ли богата гама от политически партии? А Интернет-общество имаме ли? Дори Независим съюз на потребителите имаме и организации по възрастови критерии. Значи съществува сериозна база на гражданското общество у нас. Друг е въпросът, че то не е активно. Вероятно така ни харесва..., но ако желаем, можем да кажем всичко на всеки държавен служител или народен представител и да му търсим отговорност до дупка. Можем и мощно да се противопоставим на непопулярни или погрешни правителствени решения. Стига да искаме.
Другият начин за постигане на индивидуалната свобода и независимост от държавата е в максималното откъсване от нея и обществото до състояние на поданичество. Такова поведение също изисква смелост, отговорност и силен характер. Нали не забравяме, че човекът е обществено същество? По природа се чувстваме по-добре в обкръжението на други хора заради потребността от добронамерено общуване и емоциите, свързани с това. Когато държавата не гарантира постоянния ни доход при трудово участие, защита на живота, честта, достойнството и материалните ни придобивки, имаме избор сами да ги осигурим. Но това е един много тежък избор. Как си представяте живота без водопровода и питейната вода, без електроенергията, светлината и медиите в дома? Нужен е самостоятелен поминък, който да осигурява прехрана и доход. Най-вероятно ще е свързан с животновъдство и земеделие. Във всички случаи такова решение ни доближава по-скоро към 19-ти, отколкото към средата на 21-ви век.
Има ли трети вариант? Вероятно за доста хора – да. Той се отличава с разкрачения стоеж на Андрешко между индивидуалния битов героизъм на оцеляването и нихилизма на цивилизованата отчужденост.
Като огледаме събитията в другите страни, където също се проявява финансово-икономическата криза, можем да обобщим, че както всеки народ си заслужава правителството, така и всеки гражданин си заслужава обществото.
Няма коментари
